Двете с нея
Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше
като пластелинови фигури.
Сега шепнешком ми разказва
( драскайки по душата ми )
за онези отминали
безметежни години.
Аз й запушвам устата
и си закривам очите,
вкаменявам сърцето,
но душата не мога-
от нея събирам
перлените сълзи
на днешните мигове...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
