Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше
като пластелинови фигури.
Сега шепнешком ми разказва
( драскайки по душата ми )
за онези отминали
безметежни години.
Аз й запушвам устата
и си закривам очите,
вкаменявам сърцето,
но душата не мога-
от нея събирам
перлените сълзи
на днешните мигове...
© Слава Костадинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
