Двете с нея
Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше
като пластелинови фигури.
Сега шепнешком ми разказва
( драскайки по душата ми )
за онези отминали
безметежни години.
Аз й запушвам устата
и си закривам очите,
вкаменявам сърцето,
но душата не мога-
от нея събирам
перлените сълзи
на днешните мигове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
