Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят -
щом се размества пространство и време,
и всяка секунда през тебе тежат -
гъсти мъгли или духът ти обсебен.
Зная - минутите раждат крила -
под всяко небе, над земната тленност,
а с предвечния злак към новата зора
живота диша с молитва и с нежност! ...