31.08.2019 г., 22:45 ч.

Движение 

  Поезия » Философска
409 0 0

Движение

 

Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!

Как да рисувам чрез мисъл денят -
щом се размества пространство и време,
и всяка секунда през тебе тежат -
гъсти мъгли или духът ти обсебен.

Зная - минутите раждат крила -
под всяко небе, над земната тленност,
а с предвечния злак към новата зора
живота диша с молитва и с нежност!

 

ЛЪЧИСТА

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??