4 дек. 2009 г., 15:10

Движение

596 0 1

 

 

 

                   Великите неща са всъщност прости.

                   Изгрява слънце. Пада топъл сняг.

                   Редуват се без пясъчен часовник

                   сезоните във кръговратния си бяг.

 

 

 

                   И всеки изгрев идва по-различно.

                   С предутрие червено. С вятър син.

                   И всяка песен различно се обича.

                   С вика на чайка. И дъха на млин.

 

 

 

                    Великите неща са всъщност прости.

                    Залязва слънце. Тлее топъл сняг.

                    И пак живот в истинската същност

                    ще катериш по скалистия му бряг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...