Великите неща са всъщност прости.
Изгрява слънце. Пада топъл сняг.
Редуват се без пясъчен часовник
сезоните във кръговратния си бяг.
И всеки изгрев идва по-различно.
С предутрие червено. С вятър син.
И всяка песен различно се обича.
С вика на чайка. И дъха на млин.
Великите неща са всъщност прости.
Залязва слънце. Тлее топъл сняг.
И пак живот в истинската същност
ще катериш по скалистия му бряг.
© Янко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
