4.12.2009 г., 15:10

Движение

591 0 1

 

 

 

                   Великите неща са всъщност прости.

                   Изгрява слънце. Пада топъл сняг.

                   Редуват се без пясъчен часовник

                   сезоните във кръговратния си бяг.

 

 

 

                   И всеки изгрев идва по-различно.

                   С предутрие червено. С вятър син.

                   И всяка песен различно се обича.

                   С вика на чайка. И дъха на млин.

 

 

 

                    Великите неща са всъщност прости.

                    Залязва слънце. Тлее топъл сняг.

                    И пак живот в истинската същност

                    ще катериш по скалистия му бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...