Разхождам, вързана с каишка,
една малка, тъмна особа.
Не. Не съм герой от някоя банална детска книжка.
Защо си прегърнал така плюшената бяла мишка?
Нима не ме позна?!
Аз съм! Твойта страшна, черна сянка...
Къде, мушице? Къде ще се скриеш?
Къде? В ъгъла ли ще се свиеш?
Къде отиваш? Защо тичаш?
Нима не ме позна?!
Тази същата сянка - ти нали я обичаш?
И как не би могъл ...