yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
19 сент. 2009 г., 20:28

Двойникът 

  Поэзия » Философская
599 0 9

„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,

че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е

решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това

хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.

Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.”

 

Биляна Петринска

................................................................................................................................

 

 

Как поне с врага не ми провървя –

и най-злият ми враг е тъй мил.

Уж ми прави напук във всичко,

а ден без него не мога да дишам.

В сиво рисува света около мен

(а този цвят ми е вече любим).

И да нямам въпроси към него -

отговор все ще ми подаде.

Нищо да нямам за скриване -

и най-малката тайна ще ми открие.

А в дните, когато от мъка не ми се мисли,

ми разстила в леглото мека постеля,

и в тези лениви и тихи мои дни

става врагът ми по-силен.

Възможно е да е невинен.

Под сурдинка, но все пак ме обича.

Всеки ден с него се боря.

Честно - с него не ми е уютно,

но все едно, той диша в мен.

Аз измервам живота си с други аршини,

но в огледалото все него срещам.

Той е Двойникът, аз – Оригиналът.

Но сега съм на власт.

 

 

02.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??