Двойникът
„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.”
Биляна Петринска
................................................................................................................................
Как поне с врага не ми провървя –
и най-злият ми враг е тъй мил.
Уж ми прави напук във всичко,
а ден без него не мога да дишам.
В сиво рисува света около мен
(а този цвят ми е вече любим).
И да нямам въпроси към него -
отговор все ще ми подаде.
Нищо да нямам за скриване -
и най-малката тайна ще ми открие.
А в дните, когато от мъка не ми се мисли,
ми разстила в леглото мека постеля,
и в тези лениви и тихи мои дни
става врагът ми по-силен.
Възможно е да е невинен.
Под сурдинка, но все пак ме обича.
Всеки ден с него се боря.
Честно - с него не ми е уютно,
но все едно, той диша в мен.
Аз измервам живота си с други аршини,
но в огледалото все него срещам.
Той е Двойникът, аз – Оригиналът.
Но сега съм на власт.
02.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
