Роден съм във града на вечността

и морски вятър вее ми косите.

По пясъка вървя с усмивка аз

и детската мечта да спра вълните.

Една мечта на края на брега -

да хвана бързо щастието мое.

И с теб, море, това да споделя,

защото ти, море, за мен си свят достоен.

Ти, море – тъй нежно!

Ти, море – безбрежно!

С теб, море, пораснах и играх.

С теб, море, ще остарея аз.

Годините ми ти ще надживееш

и ще прегръщаш други като мен.

И с морските вълни ще разпилееш

дворецът мой от детския ми ден!

И пак събираш други като мен.

И те строят дворец от мокър пясък.

И ти, море, прегръщаш ги във плен

с отронена от мен сълза и морски блясък.