Jun 30, 2013, 11:09 AM

Дворец от морски пясък

963 0 0

Роден съм във града на вечността

и морски вятър вее ми косите.

По пясъка вървя с усмивка аз

и детската мечта да спра вълните.

 

Една мечта на края на брега -

да хвана бързо щастието мое.

И с теб, море, това да споделя,

защото ти, море, за мен си свят достоен.

 

Ти, море – тъй нежно!

Ти, море – безбрежно!

С теб, море, пораснах и играх.

С теб, море, ще остарея аз.

 

Годините ми ти ще надживееш

и ще прегръщаш други като мен.

И с морските вълни ще разпилееш

дворецът мой от детския ми ден!

 

И пак събираш други като мен.

И те строят дворец от мокър пясък.

И ти, море, прегръщаш ги във плен

с отронена от мен сълза и морски блясък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...