29 авг. 2020 г., 07:03

Дядо и внуче

1.1K 1 2

Навън ухае сенокоса,

примесен с мириса на люляк

и тича палавият вятър,

събрал в едно цветя и шума.

 

А ти си смешно начумерен

съсредоточен хлапашки във тревата

я, тук пчеличка е роила

ще я запазя от косата.

 

Към теб усмихнат тича внука:

- Хей, дядо, дай на мене само малко.

,,Недей, юначе, ти само си още малко

Голям ще станеш и тогава далеч ще бягаш от косата."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...