29.08.2020 г., 7:03

Дядо и внуче

1.1K 1 2

Навън ухае сенокоса,

примесен с мириса на люляк

и тича палавият вятър,

събрал в едно цветя и шума.

 

А ти си смешно начумерен

съсредоточен хлапашки във тревата

я, тук пчеличка е роила

ще я запазя от косата.

 

Към теб усмихнат тича внука:

- Хей, дядо, дай на мене само малко.

,,Недей, юначе, ти само си още малко

Голям ще станеш и тогава далеч ще бягаш от косата."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...