Дядо Паро
ДЯДО ПАРО
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре.
С клошарите от Седмата ми пейка
свалихме го пред жилищния вход.
Стърча сега пред трупната линейка –
и тя е част от живия живот.
Самотник, както много други хора,
живееше си – тъжен, сам и плах.
Излезем ли на припечето в двора,
ме биеше на табла – и на шах.
Звънеше ми за олио, солчица.
И книжици му давах – да чете.
И винаги му казвах два-три вица,
а той се смее! – чист като дете.
Понякога се смъквахме на плажа
сафриди и кефали да ловим.
И празно стана в блока, да ви кажа! –
щом дядо Паро литна яко дим.
Сега с кого да си търкалям зара
на припека под старата лоза?...
Прости ми, ти се моля, дядо Паро,
ей тази моя глупава сълза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
