30 нояб. 2017 г., 22:06

Дякон 

  Поэзия » Другая
722 1 2

Разлиства вятър клоните в гората,
снаги поклащат дъхави треви,
овчарски песни славят свободата
и спомнят за войводи и светци..

 

Нощ била зловеща тъмна страшна,
фъртуна снежна виела в захлас,
когато в късни доби двама турци,
заклали майката на Дякон Атанас.

 

Пред майчината кръв тогаз заклел се,
божествения кръст сменил с пищов
и тръгнал окрилен от силна вяра
към път един величествен и нов...

 

Поел напред с побратими юнаци,
дом им станал старият Балкан,
отдето често влизали в битка
със слугите на презрения султан.

 

Настъпил час, решителна атака,
напрегнат яко въздухът трептял,
куршум един войводата улучил,
сърцето му на части разпилял...

 

И всяка част покълнала в земята
за свят завет на български чада,
с храброст и души, като камбани,
да извоюват национална свобода.

© Боян Дочев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??