Nov 30, 2017, 10:06 PM

Дякон

  Poetry » Other
1.2K 1 2

Разлиства вятър клоните в гората,
снаги поклащат дъхави треви,
овчарски песни славят свободата
и спомнят за войводи и светци..

 

Нощ била зловеща тъмна страшна,
фъртуна снежна виела в захлас,
когато в късни доби двама турци,
заклали майката на Дякон Атанас.

 

Пред майчината кръв тогаз заклел се,
божествения кръст сменил с пищов
и тръгнал окрилен от силна вяра
към път един величествен и нов...

 

Поел напред с побратими юнаци,
дом им станал старият Балкан,
отдето често влизали в битка
със слугите на презрения султан.

 

Настъпил час, решителна атака,
напрегнат яко въздухът трептял,
куршум един войводата улучил,
сърцето му на части разпилял...

 

И всяка част покълнала в земята
за свят завет на български чада,
с храброст и души, като камбани,
да извоюват национална свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...