Дявол ли ме тук покани,
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам,
и чудя се каква е тази цел,
по-висша ли е тя, или закривам
лицето си с бодлива тел?
И няма отговор насреща,
и няма отклик, диалог...
обрулената есен ме посреща,
а аз и зимата сме в монолог!
© Любослав Костов Все права защищены