Дяволи с мен заети,
И надути, и превзети,
Гонят ме по небосклона
И въздишка се отронва.
Няма спирка в тази бездна,
Но ще скитам по съзвездия,
Докато открия истината чистата,
Като водата бистрата.
Ще прокудя черния ви демон,
За да има рай, победа,
Даже на Земята малка, но обичана,
И в кръста ще се вричам,
Докато мърдат посинели устни
И бездиханна се отпусна.
И, когато съм в покоя пак ще бягам
И ще моля за голямото спасение,
За лица засмени!
15.12.2004г.
© Ева Туфанова Все права защищены