Дяволито ме поглеждаш...
Късно е да бъдем близки.
Обещаваш ми надежди.
Питам :"Струва ли си риска?"
Дяволито ме прегръщаш
и кълнеш ми се, и вричаш.
Не, не съм оная същата.
И не ставам за обичане.
Дяволито с мен се любиш.
Искам ли, не ме попита.
Тъй и тъй ще ме погубиш,
нека да е дяволито.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Като ще е гарга да е рошава
Сладко!
( макар че една нотка тъга ми се прокрадва )