Гледам и не мога да повярвам
Бог от какво те е създал.
Взел е всичко Той навярно,
което дяволът Му дал.
Душата ти изваял е от огън.
В очите ти положил две искри.
Самата ти изваяна от слово -
силует на дявол с къдрави коси.
Когато е създавал мен,
сложил ми очи такива -
да виждам в тебе моя ден
и до тебе винаги да стигам.
В душата ти да виждам нежност.
В сърцето ти да търся топлина.
Да бъдат ръцете ти потребност
уморен да сгуша в тях глава.
Гледам и не мога да повярвам -
Слънце роди се в една сълза.
© Иван Мишев Все права защищены