28 июн. 2011 г., 22:20

Дяволски

1.1K 0 8

Не каза, че ще бъде много лесно!

Не обеща, че няма да боли!

Знаех, че накрая неизбежно

плачейки ще моля "Остани!"...

Знаех, че след любовта остава

една безкрайна, тъжна празнота.

И си казвах "Аз не съм такава!

Не ще се влюбя никога така!"

И само във съня си безутешно

аз търсех път към теб, макар и грешен!

Да те обичам беше неизбежно...

Теб - Дяволе!... Жесток и нежен...

На твоя Ад прекрачих гордо прага

и там намерих своя Рай човешки...

Любовта ти беше ми награда,

макар да бе поредица от грешки!

И просто тъй продадох си душата,

нали съм някаква си романтичка...

Но ти не даде нищо в отплата!

Тръгна си...  и май това е всичко!!!

И тъй... към днешна дата

името ти тайничко изричам.

Макар жестоко да платих цената,

аз, Дяволе, все още те ОБИЧАМ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...