Дяволски
Не каза, че ще бъде много лесно!
Не обеща, че няма да боли!
Знаех, че накрая неизбежно
плачейки ще моля "Остани!"...
Знаех, че след любовта остава
една безкрайна, тъжна празнота.
И си казвах "Аз не съм такава!
Не ще се влюбя никога така!"
И само във съня си безутешно
аз търсех път към теб, макар и грешен!
Да те обичам беше неизбежно...
Теб - Дяволе!... Жесток и нежен...
На твоя Ад прекрачих гордо прага
и там намерих своя Рай човешки...
Любовта ти беше ми награда,
макар да бе поредица от грешки!
И просто тъй продадох си душата,
нали съм някаква си романтичка...
Но ти не даде нищо в отплата!
Тръгна си... и май това е всичко!!!
И тъй... към днешна дата
името ти тайничко изричам.
Макар жестоко да платих цената,
аз, Дяволе, все още те ОБИЧАМ!!!
© Станислава All rights reserved.
