Не каза, че ще бъде много лесно!
Не обеща, че няма да боли!
Знаех, че накрая неизбежно
плачейки ще моля "Остани!"...
Знаех, че след любовта остава
една безкрайна, тъжна празнота.
И си казвах "Аз не съм такава!
Не ще се влюбя никога така!"
И само във съня си безутешно
аз търсех път към теб, макар и грешен!
Да те обичам беше неизбежно...
Теб - Дяволе!... Жесток и нежен...
На твоя Ад прекрачих гордо прага
и там намерих своя Рай човешки...
Любовта ти беше ми награда,
макар да бе поредица от грешки!
И просто тъй продадох си душата,
нали съм някаква си романтичка...
Но ти не даде нищо в отплата!
Тръгна си... и май това е всичко!!!
И тъй... към днешна дата
името ти тайничко изричам.
Макар жестоко да платих цената,
аз, Дяволе, все още те ОБИЧАМ!!!
© Станислава Всички права запазени