13 апр. 2010 г., 22:11

Дяволски сън

1.5K 0 8

Яви ми се дяволът в нощ без луна.
В съня ми се вмъкна, гадина...
Във стаята влезе във вид на жена,
красива, изящна, богиня...

Полека полюшваше свойте бедра,
косата ù - черна коприна...
С финес я отметна тя настрана,
на мене безсрамно намигна...

Стоях като втрещен, не дишах дори.
Защо ли при мен беше влязла?...
Следеше ме със своите черни очи,
облизваше устните жадна...

Стоях и треперех. Не бях закован,
но нещо към нея ме дърпа...
От тази жена някак бях обладан,
дали не бе онази със сърпа?...

Приказна беше, изтъкана от страст,
ръката си топла подаде...
Стоеше пред мен, богиня в анфас,
и мене поведе към ада...

Аз тръгнах спокоен, не се противих,
не можех и дума да кажа...
От тази сласт вкусих, от нея отпих,
че съм мъж трябваше да докажа...

Докоснах плътта ù, горях във жарта,
през всички стихии преминах...
Накрая признах си... със тази жена
и в пъкъла черен отивах...

Достигнах небето и всички звезди,
във кратер вулканен попаднах...
Душата ми, Господи, кой ще спаси?
В капана на дявола паднах...

А тя или Той беше, не зная дори,
от ласки се просто отърси...
Пак метна красивите черни коси
и от съня ми се изниза на пръсти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Благодаря за милите думи!
  • Поздрави за стиха!
  • Без коментар!!!
  • " канибалd (Арихо ): 13-04-2010г. 22:58
    Това парче ми харесва, значи е хубаво. Много обичам стихове, в които жената е мъж - опитва се да надскочи ограниччената си същност. Приятен римейк на диаболичната поезия, заслужаващ внимание."

    Допускам, че ако се разсъждава в тази насока, авторката може и да се съгласи -не знам - тя да каже, че евентуално би се стигнало и до идеята, така добре развита от Николай Бердяев за андрогинизма като характеристика заложена в личността и тайна на човешкия индивид, което, обаче, не трябва да се бърка с трансексуалност, хомосексуалност и т.н.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...