Дяволски сън
Яви ми се дяволът в нощ без луна.
В съня ми се вмъкна, гадина...
Във стаята влезе във вид на жена,
красива, изящна, богиня...
Полека полюшваше свойте бедра,
косата ù - черна коприна...
С финес я отметна тя настрана,
на мене безсрамно намигна...
Стоях като втрещен, не дишах дори.
Защо ли при мен беше влязла?...
Следеше ме със своите черни очи,
облизваше устните жадна...
Стоях и треперех. Не бях закован,
но нещо към нея ме дърпа...
От тази жена някак бях обладан,
дали не бе онази със сърпа?...
Приказна беше, изтъкана от страст,
ръката си топла подаде...
Стоеше пред мен, богиня в анфас,
и мене поведе към ада...
Аз тръгнах спокоен, не се противих,
не можех и дума да кажа...
От тази сласт вкусих, от нея отпих,
че съм мъж трябваше да докажа...
Докоснах плътта ù, горях във жарта,
през всички стихии преминах...
Накрая признах си... със тази жена
и в пъкъла черен отивах...
Достигнах небето и всички звезди,
във кратер вулканен попаднах...
Душата ми, Господи, кой ще спаси?
В капана на дявола паднах...
А тя или Той беше, не зная дори,
от ласки се просто отърси...
Пак метна красивите черни коси
и от съня ми се изниза на пръсти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени
