Дяволът
Дяволът
.................................
Не се боях от алчността.
Животът ми не бе дилема.
Аз вярвах, че е кратка младостта
и трупах всичко, що успях да взема.
По-късно щях да го подреждам -
по вид, по вкус, по аромат, по цвят.
Не се налагаше дори да го поглеждам.
То беше там. Накуп и в моя свят.
Богатството ми. Моят дял от слънчевата пита.
От славата, парите и властта.
Купът растеше. Аз залитах.
Не помня колко точно дини мъкнех
под мишницата на която и да е ръка.
Едно гласче ми шепнеше: “не стига!”.
"Виж хората! Животът им – като река,
и щастието им презрително намига
на твоята невзрачна купчинка с неща”.
Тогава ги видях. Опашката с рогата.
Копитата с Дъха. Товареха в нощта
такива като мен на огнена фрегата.
Пищяха жертвите. Души без плът.
Той рече: ”Трупай! Имаш доста време!
Все още може да расте при теб купът”
Остана придобитото само да дреме.
Да чака някой алчен празноглавец
за шепа изкушения душа да замени.
Засмя се утрото, прегърнало щурец
в тревите, а аз извиках: ”Боже, помогни!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Много Благодаря, Вили!
Сърдечни поздрави!