20 авг. 2015 г., 17:13  

Дъб и бука 

  Поэзия » Любовная
346 0 2

Реши дъбът, задъхал се от скука, 
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука 
и пламна целият от свян.

Помоли вятъра за помощта му. 
Да духне на листата му така, 
че те, предвестници на любовта му,
да ù погалят нежната снага.

И вятърът, окрилен от омая, 
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края. 
Остави бука без листа.

Да, есен бе. Напуснали гнездата, 
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.

© Боби Златанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??