Дъб и бука
Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятъра за помощта му.
Да духне на листата му така,
че те, предвестници на любовта му,
да ù погалят нежната снага.
И вятърът, окрилен от омая,
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края.
Остави бука без листа.
Да, есен бе. Напуснали гнездата,
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.
© Боби Златанов All rights reserved.
