bokata74 (Боби Златанов)
2 1
Aug 20, 2015, 5:13 PM  

Дъб и бука 

  Poetry » Love
347 0 2

Реши дъбът, задъхал се от скука, 
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука 
и пламна целият от свян.

Помоли вятъра за помощта му. 
Да духне на листата му така, 
че те, предвестници на любовта му,
да ù погалят нежната снага.

И вятърът, окрилен от омая, 
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края. 
Остави бука без листа.

Да, есен бе. Напуснали гнездата, 
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.

© Боби Златанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??