8 сент. 2011 г., 21:13
Не ме чети
…все още пиша,
за всичко -
за море, за вятър...
но може би листът
един-едничък,
е този, който ще запази
на душата моя,
този отпечатък.
Не ме чети!
Човек, Душата ми насила
не бива да чете!
Не ме чети…
А аз ще пиша, защото
мълчанието, то е писта,
по която Любовта
се спуска с бясна скорост
… докато умре.
© Ирен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За малко те прочетох и не искам да те взимам в "любими"...
-
Свежо и приказно! Поздрав сърдечен, Ирен!
-
хармония!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Краси, не е нужно в "любими" да ме вземе всеки който чете,
на един ще му хареса, друг няма да ме разбере...
Благодаря ти , че за стиха коментар написа,
Благодаря, че се разписа!!!
Хубаво е някой да те критикува,
това значи, че те е прочел и нещо чува.
Хубаво е това, което ти пишеш - признавам,
но за моите стихове не се извинявам.