8 сент. 2011 г., 21:13  

Не ме чети

722 0 4

…все още пиша,
за всичко -
за море, за вятър...
но може би листът
един-едничък,
е този, който ще запази
на душата моя,
този отпечатък.

Не ме чети!
Човек, Душата ми насила
не бива да чете!
Не ме чети…
А аз ще пиша, защото
мълчанието, то е писта,
по която Любовта
се спуска с бясна скорост
… докато умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виктор, Елена - благодаря!
    Краси, не е нужно в "любими" да ме вземе всеки който чете,
    на един ще му хареса, друг няма да ме разбере...
    Благодаря ти , че за стиха коментар написа,
    Благодаря, че се разписа!!!
    Хубаво е някой да те критикува,
    това значи, че те е прочел и нещо чува.
    Хубаво е това, което ти пишеш - признавам,
    но за моите стихове не се извинявам.

  • За малко те прочетох и не искам да те взимам в "любими"...
  • Свежо и приказно! Поздрав сърдечен, Ирен!
  • хармония!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...