8.09.2011 г., 21:13  

Не ме чети

732 0 4

…все още пиша,
за всичко -
за море, за вятър...
но може би листът
един-едничък,
е този, който ще запази
на душата моя,
този отпечатък.

Не ме чети!
Човек, Душата ми насила
не бива да чете!
Не ме чети…
А аз ще пиша, защото
мълчанието, то е писта,
по която Любовта
се спуска с бясна скорост
… докато умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виктор, Елена - благодаря!
    Краси, не е нужно в "любими" да ме вземе всеки който чете,
    на един ще му хареса, друг няма да ме разбере...
    Благодаря ти , че за стиха коментар написа,
    Благодаря, че се разписа!!!
    Хубаво е някой да те критикува,
    това значи, че те е прочел и нещо чува.
    Хубаво е това, което ти пишеш - признавам,
    но за моите стихове не се извинявам.

  • За малко те прочетох и не искам да те взимам в "любими"...
  • Свежо и приказно! Поздрав сърдечен, Ирен!
  • хармония!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...