Донята (Елза Тодорова)
18 45
22 янв. 2022 г., 22:56

Дъга 

  Поэзия » Пейзажная
422 0 8

Вали. Дали навън или във мен, 

но усещам колко е студено.  
Навред е мрачно посред ден,
като грешка, щом е непростена. 

 

Гърми. В мислите ли, на небето,
a наоколо заглъхва тътен,
и отеква някъде, където 
скита пътник сам, безпътен. 

 

Мъгла. Навън, но и в душата,
а отгоре слънце иска да пробие, 
да упъти онзи в самотата
и прошка в смога да открие...

 

А подир - дъга, цяла в прелест,
цвят дошла да донесе отгоре, 
да се отрази във капки тежест,
да докара след студа отмора. 

 

Да си спомни скитникът във мен,
че има кой да му покаже пътя 
и че щом навън е още ден,
може да е светло и отвътре.

© Елза Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добро предложение, Ани. Логично е да се продължи по ритъма на първия стих и цялото да стане в ямб. Всъщност ти предлагаш редуване на петостъпен с четистъпен ямб през ред. Но като вече казах, ябичните стихове са по-малко на борой като цяло.
  • Ани, благодаря и на Вас за отделеното време Разкошни сте!
  • Вали. Дали навън или във мен…
    Усещам колко е студено.
    Навред е мрачно, нищо че е ден,
    щом грешката е непростена.

    Гърми. Във мислите или в небето…
    Наоколо заглъхва тътен.
    Отеква нейде надалеч, където
    се скита пътника безпътен.

    Мъгла. Навън ли е или в душата...
    Отгоре слънце щом пробие,
    ще може да упъти в самотата
    и пътник прошка да открие...

    А после и дъгата с цяла прелест,
    нашарила със цвят отгоре,
    студа и цялата му мрачна тежест,
    да замени с една отмора.

    Да си припомни скитникът във мен,
    че някой му показва пътя
    и щом навън изгрява светъл ден,
    ще бъде светло и отвътре.

    Нещо такова трябва да се получи.
  • Много благодаря! Ще взема това предвид, непременно Точно на такава обратна връзка разчитам.
  • Би било добре да се уеднакви ритъмът. Петър прадлага в четиристъпен ямб. Но ямбичните и хореичните стихове са горе-долу поравно. Със същия успех може да се прекрои в хорей. Даже преобладават стиховете в хорей. Това виждам на втори прочит. Май най-щадящата редакция ще се получи, ако се постигне еднакъв ритъм в едноименни позиции в строфите. Първите стихове са ямбични в първите три строфи, в следващите хореят взима превес.
    Най-малко ремонт би имало при първи стих - ямб, следващите – хорей.
  • Много благодаря, Петър! Подобни съвети са ценни за мен!
  • Има логическа мисъл в това стихотворение, но мисля, че ритъмът може да се подобри, ако:

    “Вали навън. А пък във мен
    усещам колко е студено.
    Навред е мрачно посред ден,
    а грешката е непростена.”

    И т.н. това е само пример, който ми хрумна сега. Малко се изменя, но пък се запазва равномерният ритъм според мен. И звучи по-мелодично. 👍
  • "Да си спомни скитникът във мен,
    че има кой да му покаже пътя
    и че щом навън е още ден,
    може да е светло и отвътре."
Предложения
: ??:??