Дъга
Вали. Дали навън или във мен,
но усещам колко е студено.
Навред е мрачно посред ден,
като грешка, щом е непростена.
Гърми. В мислите ли, на небето,
a наоколо заглъхва тътен,
и отеква някъде, където
скита пътник сам, безпътен.
Мъгла. Навън, но и в душата,
а отгоре слънце иска да пробие,
да упъти онзи в самотата
и прошка в смога да открие...
А подир - дъга, цяла в прелест,
цвят дошла да донесе отгоре,
да се отрази във капки тежест,
да докара след студа отмора.
Да си спомни скитникът във мен,
че има кой да му покаже пътя
и че щом навън е още ден,
може да е светло и отвътре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елза Тодорова Всички права запазени
Разкошни сте!
