Дъга от любов
Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина!
И защото съм капка от обич, делима
на хиляди капчици звънки, безстрашни,
разлиствам мечтите погинали, прашни
и вдъхвам живот на безкрайното чакане.
Живителни капчици! Стенат с оплакване
под срутени кули горките надежди.
Това неспасяемо за някой изглежда,
но яки крачета дъгата забива,
просветва от обич красива и жива
и приказка своя започва да пише.
На всеки е нужна, на никой – излишна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
