12 мая 2024 г., 23:41

Дъга от любов 

  Поэзия » Философская
302 6 12

Усетих я тази Любов, уважаема.

Седемцветнта е тя и е неподражаема!

Със шалче от ярка дъга над сърцето,

но не само, не само по това на мечето,

 

а и на моето. Разтуптях се, Павлина!

И защото съм капка от обич, делима

на хиляди капчици звънки, безстрашни,

разлиствам мечтите погинали, прашни

 

и вдъхвам живот на безкрайното чакане.

Живителни капчици! Стенат с оплакване

под срутени кули горките надежди.

Това неспасяемо за някой изглежда,

 

но яки крачета дъгата забива,

просветва от обич красива и жива

и приказка своя започва да пише.

На всеки е нужна, на никой – излишна.

© Мария Панайотова Все права защищены

Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне ...
  1549 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??