Дъгата
Дъждът вече спря.
В поднебесната душа - дъга,
с цветовете на тъгата...
Поглед в огледалото -
в окото ми сълза
чупи светлината ...
От НЕЯ ли е останала?
Или от самотата
е тази пареща дъга?
Мълчи огледалото,
не казва...
и сгъстява дъха ми бял
в мъгла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валдемар Все права защищены
