Дъждът вече спря.
В поднебесната душа - дъга,
с цветовете на тъгата...
Поглед в огледалото -
в окото ми сълза
чупи светлината ...
От НЕЯ ли е останала?
Или от самотата
е тази пареща дъга?
Мълчи огледалото,
не казва...
и сгъстява дъха ми бял ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация