10 окт. 2010 г., 17:27

Дъжд

643 0 0

Дъжд



Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени, 
където за почивка изглежда бяха спрени.

Слънцето заспало не се показа вече
и сигурна светкавица разнесе се далече.
Небето се разсече от светещата сила.
Земята ни отдавна вода не беше пила.

В очакване застина природата унила.
Една самотна птичка на топло бе се скрила.
Капките дъждовни посипаха цветята.
Дърветата от радост и те се разлюляха.

В прозорците ми тъжни капките пълзяха.
Целунаха ги нежно и после се разляха.
А аз останах с поглед, вперен в планината.
Заплака и застена самотна в мен душата.

автор: Ю. Ковачева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЮЛИЯ КОВАЧЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...