10 oct 2010, 17:27

Дъжд

642 0 0

Дъжд



Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени, 
където за почивка изглежда бяха спрени.

Слънцето заспало не се показа вече
и сигурна светкавица разнесе се далече.
Небето се разсече от светещата сила.
Земята ни отдавна вода не беше пила.

В очакване застина природата унила.
Една самотна птичка на топло бе се скрила.
Капките дъждовни посипаха цветята.
Дърветата от радост и те се разлюляха.

В прозорците ми тъжни капките пълзяха.
Целунаха ги нежно и после се разляха.
А аз останах с поглед, вперен в планината.
Заплака и застена самотна в мен душата.

автор: Ю. Ковачева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЮЛИЯ КОВАЧЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...