Дъжд

Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени, 
където за почивка изглежда бяха спрени.

Слънцето заспало не се показа вече
и сигурна светкавица разнесе се далече.
Небето се разсече от светещата сила.
Земята ни отдавна вода не беше пила.

В очакване застина природата унила.
Една самотна птичка на топло бе се скрила.
Капките дъждовни посипаха цветята.
Дърветата от радост и те се разлюляха.

В прозорците ми тъжни капките пълзяха.
Целунаха ги нежно и после се разляха.
А аз останах с поглед, вперен в планината.
Заплака и застена самотна в мен душата.

автор: Ю. Ковачева