Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени,
където за почивка изглежда бяха спрени.
Слънцето заспало не се показа вече
и сигурна светкавица разнесе се далече.
Небето се разсече от светещата сила.
Земята ни отдавна вода не беше пила.
В очакване застина природата унила.
Една самотна птичка на топло бе се скрила.
Капките дъждовни посипаха цветята.
Дърветата от радост и те се разлюляха. ...