ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети.
За майките останали самотни,
за стареца, дал себе си докрай,
за хората вървящи без посока,
небето плаче тихо и безкрай.
За малкото дете без дума ,,мама’’.
За тръгналия млад мъж на гурбет.
За тези двама, ах за тези двама, ...