Дъжд
ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети.
За майките останали самотни,
за стареца, дал себе си докрай,
за хората вървящи без посока,
небето плаче тихо и безкрай.
За малкото дете без дума ,,мама’’.
За тръгналия млад мъж на гурбет.
За тези двама, ах за тези двама,
които не докоснаха ръце!
За уморената жена зад ъгъла,
за младото момче с мечти разбити,
за онова забравено приятелство,
за хубавото вино недопито.
За вярата изгубена, продадена.
За славата погрешно други дадена.
Надеждата оплаква изоставена,
и любовта изгубена, продадена.
Знаеш ли,... небето също плаче!
То плисва сълзи някак изведнъж,
тъгата си изсипва тихо в здрача,
а някой го наричат.... ДЪЖД !!!
© Диана Стоянова All rights reserved.
