Дъжд
Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната,
пътят е от вятър надишан и богат,
таванът е над мене и образът ми - земен,
но не и това, което видях...
Всичко се разлива в топла синева,
светло се разсипва в топла доброта,
рамките завъртат тайните в картините,
но не и прегръдката на прашния... недостиг.
Знам какво е лудост и знам какво е песен,
знам какво е да си слънчево унесен,
чашите са празни, колкото и пълни
и чакам утрото с росата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
