limeruna (Йоана)
565 3355
23.11.2017 г., 0:41 ч.

Дъжд 

  Поезия
474 1 2

 

Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната,
пътят е от вятър надишан и богат,
таванът е над мене и образът ми - земен,
но не и това, което видях...
Всичко се разлива в топла синева,
светло се разсипва в топла доброта,
рамките завъртат тайните в картините,
но не и прегръдката на прашния... недостиг.
Знам какво е лудост и знам какво е песен,
знам какво е да си слънчево унесен,
чашите са празни, колкото и пълни
и чакам утрото с росата...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинална поезия! Възхитена съм!
  • Невероятни видения, сведетелстващи за богата поетична фантазия. Разходих се из твоето поетично пространство, Йоана и си тръгвам обогатен на емоции, топлота и неочакваност - като финала на чудесния ти стих. Прииска ми се и аз да съм "далеч от световете", но винаги близо до твоята поезия.
Предложения
: ??:??