Дъжд
Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната,
пътят е от вятър надишан и богат,
таванът е над мене и образът ми - земен,
но не и това, което видях...
Всичко се разлива в топла синева,
светло се разсипва в топла доброта,
рамките завъртат тайните в картините,
но не и прегръдката на прашния... недостиг.
Знам какво е лудост и знам какво е песен,
знам какво е да си слънчево унесен,
чашите са празни, колкото и пълни
и чакам утрото с росата...
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поетичната образност е силна и запомняща се, хареса ми!
-
Оригинална поезия! Възхитена съм!
-
Невероятни видения, сведетелстващи за богата поетична фантазия. Разходих се из твоето поетично пространство, Йоана и си тръгвам обогатен на емоции, топлота и неочакваност - като финала на чудесния ти стих. Прииска ми се и аз да съм "далеч от световете", но винаги близо до твоята поезия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
