2 мар. 2018 г., 11:37

Дъжд 

  Поэзия » Пейзажная
645 2 2

Този дъжд не плаче,

а почти се смее

над тъгата наша

по отминалото лято.

 

Тихичко почукват

капки по асфалта.

Попресъхнали тревите

жадно ги поглъщат.

 

Този дъжд е весел.

По паважа есенен

щедро се разлива -

плиска се с аплодисменти.

 

Слънцето наднича

между тънките му струйки,

после със усмивка,

в палава дъга разцъфва.

 

А небето синьо, чисто,

сякаш е наплискало

с шепите лицето си –

въздух свеж разсипва.

 

Весела ЙОСИФОВА

Бургас, 1971 г.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??