Дъжд

2.03.2018 г., 11:37 ч.

Поезия » Пейзажна

664 2 2

Този дъжд не плаче,

а почти се смее

над тъгата наша

по отминалото лято.

Тихичко почукват

капки по асфалта.

Попресъхнали тревите

жадно ги поглъщат.

Този дъжд е весел.

По паважа есенен

щедро се разлива -

плиска се с аплодисменти.

Слънцето наднича

между тънките му струйки,

после със усмивка,

в палава дъга разцъфва.

А небето синьо, чисто,

сякаш е наплискало

с шепите лицето си –

въздух свеж разсипва.

Весела ЙОСИФОВА

Бургас, 1971 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-08-11T02:38:52+03:00

Харесва ми! Не разбирам защо е отминато мълчаливо от прочелите го.
Ена (Елена Гоцева)

2018-07-11T22:30:05+03:00

Сладурскооо!!!
Усмихна ме, чисто и светло ми стана