Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват
капки по асфалта.
Попресъхнали тревите
жадно ги поглъщат.
Този дъжд е весел.
По паважа есенен
щедро се разлива -
плиска се с аплодисменти.
Слънцето наднича
между тънките му струйки,
после със усмивка,
в палава дъга разцъфва.
А небето синьо, чисто,
сякаш е наплискало
с шепите лицето си –
въздух свеж разсипва.
Весела ЙОСИФОВА
Бургас, 1971 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
