Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват
капки по асфалта.
Попресъхнали тревите
жадно ги поглъщат.
Този дъжд е весел.
По паважа есенен
щедро се разлива -
плиска се с аплодисменти.
Слънцето наднича
между тънките му струйки,
после със усмивка,
в палава дъга разцъфва.
А небето синьо, чисто,
сякаш е наплискало
с шепите лицето си –
въздух свеж разсипва.
Весела ЙОСИФОВА
Бургас, 1971 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
