Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват
капки по асфалта.
Попресъхнали тревите
жадно ги поглъщат.
Този дъжд е весел.
По паважа есенен
щедро се разлива -
плиска се с аплодисменти.
Слънцето наднича
между тънките му струйки,
после със усмивка,
в палава дъга разцъфва.
А небето синьо, чисто,
сякаш е наплискало
с шепите лицето си –
въздух свеж разсипва.
Весела ЙОСИФОВА
Бургас, 1971 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
