Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
5 июн. 2015 г., 13:48

Дъжд 

  Поэзия » Другая
1798 1 28

Eлена Денева

"така завършва всеки дъжд:

описан от добри поети."

 

 

Така завършва всеки летен дъжд,

със малки срички, вплетени в куплети.

Със лека нотка на тъга… и мъж,

с кафе, цигара, думи като клетви.

 

Така изплаква тъжното небе

душата си във уличните локви.

Очите ни превръща в езера,

ръцете ни в безптичи сухи клони.

 

Така изстива бавно и плътта,

която е оставена без ласки.

Сърцето ни диктува самота,

а времето изтича като пясък.


А после заблуждаваме света,

че с думите тъгата се лекува.


Чадърени поети… суета - 

след летен дъжд не спират да римуват.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах много.
  • Уникална самоирония. Беше удоволствие да прочета!
  • "Така изстива бавно и плътта,

    която е оставена без ласки.

    Сърцето ни диктува самота,

    а времето изтича като пясък." - това ме разтопи!
  • Ох, обичам го тоя Чолаков, толкова е сладичък, особено като говори за лошото време.
    Обичам и дъжд, стига да не ми се налага да ходя някъде. Предпочитам да куплетствам по време на дъжд.
    Димитров, гледай да не се такова... ъъъ... подмокриш.
  • Радвам се, когато мога да прочета нещо на ниво! Поздрав за автора.
  • Димитров, с лека нотка на тъга отбелязвам, че ти отне много време да прочетеш нещо мое (мъка-мъкааа), пък и излезе наблюдателен. Мъжете - няма как да откажа. Просто гледам да съм с такива, които не ме карат да пиша подобни стихоплетства. Ааа, чакай, сега идват пролетните дъждове... знае ли човек.
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Красиво!
  • Прочетох чак сега, но с огромно удоволствие! И още повече - от варненски поет!
  • Дали...
    Вали...
    Нали?
  • За мен всеки дъжд носи наслада.От твоя останах и очарован ...
  • !!!
  • И аз харесах много!
  • красота!
  • Този летен дъжд е внушителна метафора на краткотрайната любов, която наранява и отминава.
    На финала се изразява скептично отношение към опита да се лекува тази болка с думи и стихове.

    Много ме радва подобно убедително извеждане на идеята.
    Поздрави!
  • Аплодисменти Кремена, много ми хареса стихотворението ти. Чудесно е. Поздравления!
  • Красива творба!
  • Споделям мнението на всички, че стихотворението е разкошно!
    И природната картина, и душевното състояние на лирическата, навяват много тъга.
    Но летният дъжд е кратък и топъл, а след него небето е още по-синьо и дълбоко.
    Пожелавам ти такова небе!
  • Чудесно стихотворение, написано с невероятна лекота!
  • Изящен поетичен текст, Незабравима!
    Ако продължаваш така ще оправдаеш никнейма си.

    Сърдечен поздрав: М&M
  • Страхотно стихотворение. Невероятно е! Ще го споделя с приятели във facebook, за да могат още много хора да го прочетат! Поздрави за лекотата на ритъма и римата. Ще се спирам по-често на твоите неща.
  • Прекрасна!:*
  • Прекрасно..., - дъжд и мъж, има не само рима...!!!
  • Човеко такъв, нали знаеш, че последно време трудно ми се получава. Цун. :*
  • Дообре
    По-често да си вдъхновена ми се иска
  • Хаха, Ангар, типичен за теб коментар, толкова ме радваш. Тук няма романтика, а тъга... описанието си е точно, благодаря!
    meteor, radiola, благодаря!
  • Внезапно почва всеки летен дъжд.
    А как завършва? Със измокрен мъж
    и със жена,
    размекната от думи и от клетви.

    Макар да си описала по-скоро есенен дъжд, много ми хареса.
    Само едзно нещо не ми хареса - че си седнала на кафе с пушач. Правиш скрита реклама на цигарите (в смисъл, на кафе с мадама може да бъде само пушач!). В твоя случай сигурно е било така, но стиховете трябва да се освобождават от подробности, които стесняват кръга на хората, за които би могло да се отнасят.

    "Със лека нотка на тъга… и мъж,
    с кафе, букет, и думи като клетви."

    И по-романтично изглежда дори. А вместо букет може да бъде и сладолед, или друга сладост някаква. И може би тогава няма да е толкова тъжно.
  • А някога завършваше различно...
    Без думи, без излишни срички!
    Смехът– на устните разлистен,
    напомняше на лятна птичка...

    Много красиво стихотворение!
Предложения
: ??:??